24 sept 2007, 11:40

Мимолетен спомен

  Poesía
697 0 1

Мимолетен спомен

Кой си ти? Кога те срещнах?

Има ли нужда да помня,

щом в очите ми си никой,

една прашинка, отвеяна от вятъра.

Днес си тук, утре - не.

Може и аз да съм такава - кой знае.

Не е ли това животът -

един миг, който изчезва?

Дори и да седиш на едно място

и пред теб се изсипе целия свят,

дали това  ще е достатъчно за теб?

Всичко ще се е случило само за миг,

един кратък миг, който след това изчезва

и никога повече няма да се върне.

Единствено споменът остава,

но и той може някой ден да избледнее.

И какъв тогава ще е краят на това стихче?

Всичко е един миг, превръщаш се в спомен,

красив, тъжен - няма значение!

Краят е един и същ - един мимолетен спомен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диляна Неделчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...