24 sept 2007, 11:40

Мимолетен спомен

  Poesía
695 0 1

Мимолетен спомен

Кой си ти? Кога те срещнах?

Има ли нужда да помня,

щом в очите ми си никой,

една прашинка, отвеяна от вятъра.

Днес си тук, утре - не.

Може и аз да съм такава - кой знае.

Не е ли това животът -

един миг, който изчезва?

Дори и да седиш на едно място

и пред теб се изсипе целия свят,

дали това  ще е достатъчно за теб?

Всичко ще се е случило само за миг,

един кратък миг, който след това изчезва

и никога повече няма да се върне.

Единствено споменът остава,

но и той може някой ден да избледнее.

И какъв тогава ще е краят на това стихче?

Всичко е един миг, превръщаш се в спомен,

красив, тъжен - няма значение!

Краят е един и същ - един мимолетен спомен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диляна Неделчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...