Мимолетен спомен
Мимолетен спомен
Кой си ти? Кога те срещнах?
Има ли нужда да помня,
щом в очите ми си никой,
една прашинка, отвеяна от вятъра.
Днес си тук, утре - не.
Може и аз да съм такава - кой знае.
Не е ли това животът -
един миг, който изчезва?
Дори и да седиш на едно място
и пред теб се изсипе целия свят,
дали това ще е достатъчно за теб?
Всичко ще се е случило само за миг,
един кратък миг, който след това изчезва
и никога повече няма да се върне.
Единствено споменът остава,
но и той може някой ден да избледнее.
И какъв тогава ще е краят на това стихче?
Всичко е един миг, превръщаш се в спомен,
красив, тъжен - няма значение!
Краят е един и същ - един мимолетен спомен.
© Диляна Неделчева All rights reserved.
