Мимолетен спомен

Кой си ти? Кога те срещнах?

Има ли нужда да помня,

щом в очите ми си никой,

една прашинка, отвеяна от вятъра.

Днес си тук, утре - не.

Може и аз да съм такава - кой знае.

Не е ли това животът -

един миг, който изчезва?

Дори и да седиш на едно място

и пред теб се изсипе целия свят,

дали това  ще е достатъчно за теб?

Всичко ще се е случило само за миг,

един кратък миг, който след това изчезва

и никога повече няма да се върне.

Единствено споменът остава,

но и той може някой ден да избледнее.

И какъв тогава ще е краят на това стихче?

Всичко е един миг, превръщаш се в спомен,

красив, тъжен - няма значение!

Краят е един и същ - един мимолетен спомен.