27 mar 2007, 12:32

Мимолетно 

  Poesía
523 0 10
Мимолетно

В къщичка от карти ти ме приюти,
бях като във замък, с толкова врати,
че ми беше трудно да те следвам в такт
с твойте бързи стъпки и примамващ глас.

Вятър ли подухна, капка ли се спря,
та от този замък няма ни следа,
но сърцата – купи, струпани лежат,
остри пики кръстно в плен ще ги държат.

Черни и червени малки писъмца
пазят смях и песен, тръпка и сълза.
В пъстрата колода си вале за мен
твойта дама аз съм – нота от рефрен.

© Доли Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??