27 mar 2007, 12:32

Мимолетно

  Poesía
672 0 10
Мимолетно

В къщичка от карти ти ме приюти,
бях като във замък, с толкова врати,
че ми беше трудно да те следвам в такт
с твойте бързи стъпки и примамващ глас.

Вятър ли подухна, капка ли се спря,
та от този замък няма ни следа,
но сърцата – купи, струпани лежат,
остри пики кръстно в плен ще ги държат.

Черни и червени малки писъмца
пазят смях и песен, тръпка и сълза.
В пъстрата колода си вале за мен
твойта дама аз съм – нота от рефрен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Доли Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...