27 мар. 2007 г., 12:32

Мимолетно 

  Поэзия
522 0 10
Мимолетно

В къщичка от карти ти ме приюти,
бях като във замък, с толкова врати,
че ми беше трудно да те следвам в такт
с твойте бързи стъпки и примамващ глас.

Вятър ли подухна, капка ли се спря,
та от този замък няма ни следа,
но сърцата – купи, струпани лежат,
остри пики кръстно в плен ще ги държат.

Черни и червени малки писъмца
пазят смях и песен, тръпка и сълза.
В пъстрата колода си вале за мен
твойта дама аз съм – нота от рефрен.

© Доли Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??