Облечена в своето черно и бяло,
Той чаша със вино по нея разля.
Секунди отне, червеното разпростря се
надлъж и нашир по женското ù сърце.
Устните негови смело се впуснаха,
искащи да убият нейните страхове.
Скришом поглеждайки двамата в тъмното,
отпиваха близост и сладко им бе.
Усмихнал накрая деня ù за сбогом,
Той в друга посока пое...
До сълзи разпалил среднощния огън,
остави след себе си привкус любовен.