Мимолетно

Облечена в своето черно и бяло,

Той чаша със вино по нея разля.

Секунди отне, червеното разпростря се

надлъж и нашир по женското ù сърце.

Устните негови смело се впуснаха,

искащи да убият нейните страхове.

Скришом поглеждайки двамата в тъмното,

отпиваха близост и сладко им бе.

Усмихнал накрая деня ù за сбогом,

Той в друга посока пое...

До сълзи разпалил среднощния огън,

остави след себе си привкус любовен.