Мина време

Известно време мина,
      докато да се съвзема. Успях! 
 Трябваше за малко да замина,
       за да спра да мразя гласът,
                         по който копнях.
Дните минаваха като години,
     чупеха прозорци снеговете,
 а и някак света раздели ни,
    преди минута,
            със секунда напред е.
Кога си тръгна в нощта, не разбрах,
  ти изчезна,
              а те търсих,
 запалена цигара в далечината видях,
     дори не се сбогува,
                а те търсих.
Свещта гасне в небето,
   ръката се движи по листа,
 художник със думи рисува морето,
     а глупак любовта ти сънува нечиста.
Прага на света пристъпих,
  вратата заключих зад гърба ми,
    нямаш сърце,
  че прокрадваш се във съня ми,
     но не уби мен
             - погуби наивно любовта ми.
Спри със тази отрова детинска:
   измъчваш непосилно и двама ни вече.
Любовта е далече
          - свободата ни е близка,
              това внезапен краят предрече.
Стига обиди и стига закани,
    и не искам да зная какво един на друг сме дали.
Ако плачеш рамото ми недей вече търси
           - ти заряза ме, облян във неспирни сълзи.
Известно време мина,
    докато забравя целувките и мечтите ни със теб,
  трябваше през бездна да премина,
          за да гледам към изгрева,
                             а не да мечтая,
                                         че прегръщам те.
Не си човека, във който се влюбих,
        загубих го по пътя
                     и той мене изгуби.
От кошмарът коварен с любов се събудих,
         с мисълта, че ще го открия
                      дори това да ме погуби.