22 сент. 2006 г., 10:34

Мина време 

  Поэзия
5.0 / 2
690 0 0
Известно време мина,
докато да се съвзема. Успях!
Трябваше за малко да замина,
за да спра да мразя гласът,
по който копнях.
Дните минаваха като години,
чупеха прозорци снеговете,
а и някак света раздели ни,
преди минута,
със секунда напред е.
Кога си тръгна в нощта, не разбрах,
ти изчезна, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Все права защищены

Предложения
  • Узреть в листочках всю планету, И край ночной, мчащий к рассвету. Узреть ночь в день, и день в ночи,...
  • И снова здесь гибнут ребята - которым семнадцать лет. Смерть их страшна, непонятна. А объяснении это...
  • Ни дня, ни дна, а только середина. А я одна – ах, ты, скотина! /ночные пессимистично-оптимистичные р...

Ещё произведения »