21 jul 2007, 13:27

Минало

  Poesía
573 0 5
         Скучно се живее без мечти и пламък,
         трябва от бога да имаш подарък.
         Спомняш ли си как момък и девойка
         на вито хоро се хващаха близо,
         а то дълго и безкрайно кат морето,
         дъга шарена слязла от небето!

         Имаха сили добре да се обличат,
         гиздаво, още повече спретнато.
         Във всяка къща деца десетина
         и осеяна с китни цветя градина!
         В мъка жените и дарби поетични,
         песни си творяха тъжни, лирични!

         На яка борба научени бяха,
         а любов, вдовишки сълзи, сираци,
         зад всяка тяхна песен стояха
         Накрая останаха само старци,
         всичката обич на земята събрали,
         да се чудят на кой свят са децата!?



.

         

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....