Jul 21, 2007, 1:27 PM

Минало

  Poetry
571 0 5
         Скучно се живее без мечти и пламък,
         трябва от бога да имаш подарък.
         Спомняш ли си как момък и девойка
         на вито хоро се хващаха близо,
         а то дълго и безкрайно кат морето,
         дъга шарена слязла от небето!

         Имаха сили добре да се обличат,
         гиздаво, още повече спретнато.
         Във всяка къща деца десетина
         и осеяна с китни цветя градина!
         В мъка жените и дарби поетични,
         песни си творяха тъжни, лирични!

         На яка борба научени бяха,
         а любов, вдовишки сълзи, сираци,
         зад всяка тяхна песен стояха
         Накрая останаха само старци,
         всичката обич на земята събрали,
         да се чудят на кой свят са децата!?



.

         

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...