Jul 21, 2007, 1:27 PM

Минало

  Poetry
575 0 5
         Скучно се живее без мечти и пламък,
         трябва от бога да имаш подарък.
         Спомняш ли си как момък и девойка
         на вито хоро се хващаха близо,
         а то дълго и безкрайно кат морето,
         дъга шарена слязла от небето!

         Имаха сили добре да се обличат,
         гиздаво, още повече спретнато.
         Във всяка къща деца десетина
         и осеяна с китни цветя градина!
         В мъка жените и дарби поетични,
         песни си творяха тъжни, лирични!

         На яка борба научени бяха,
         а любов, вдовишки сълзи, сираци,
         зад всяка тяхна песен стояха
         Накрая останаха само старци,
         всичката обич на земята събрали,
         да се чудят на кой свят са децата!?



.

         

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...