Минало
трябва от бога да имаш подарък.
Спомняш ли си как момък и девойка
на вито хоро се хващаха близо,
а то дълго и безкрайно кат морето,
дъга шарена слязла от небето!
Имаха сили добре да се обличат,
гиздаво, още повече спретнато.
Във всяка къща деца десетина
и осеяна с китни цветя градина!
В мъка жените и дарби поетични,
песни си творяха тъжни, лирични!
На яка борба научени бяха,
а любов, вдовишки сълзи, сираци,
зад всяка тяхна песен стояха
Накрая останаха само старци,
всичката обич на земята събрали,
да се чудят на кой свят са децата!?
.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариола Томова Все права защищены