16 sept 2012, 20:54

Минало 

  Poesía » De amor
610 0 1

 

 

Миналото бавно се завръща,

пак носи със себе си тъга.

Студена есен ме прегръща,

а топла нявга беше тя.

 

Топлеше я първата ни среща,

когато аз се влюбих в теб.

И само страст във нас гореща,

нямаше тогава лед.

 

Имаше топъл септемврийски дъжд,

който носеше след себе си дъга.

Но запознанството със онзи мъж

ми донесе много самота.

 

И да, обичахме се искрено и силно,

не болеше както сега да ме боли.

Но при всеки спомен милно

сърцето плаче и кърви.

 

Миналото чука на вратата,

носи болка за отминалите дни.

Когато имаше я светлината

и нямаше ги тез мъгли.

 

Върни ми онази обич искрена, гореща,

за да я почувствам пак.

Искам отново първата ни среща,

когато нямаше го този мрак.

 

 

 

 

 

© Иваничка Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??