Миналото бавно се завръща,

пак носи със себе си тъга.

Студена есен ме прегръща,

а топла нявга беше тя.

Топлеше я първата ни среща,

когато аз се влюбих в теб.

И само страст във нас гореща,

нямаше тогава лед.

Имаше топъл септемврийски дъжд,

който носеше след себе си дъга.

Но запознанството със онзи мъж

ми донесе много самота.

И да, обичахме се искрено и силно,

не болеше както сега да ме боли.

Но при всеки спомен милно

сърцето плаче и кърви.

Миналото чука на вратата,

носи болка за отминалите дни.

Когато имаше я светлината

и нямаше ги тез мъгли.

Върни ми онази обич искрена, гореща,

за да я почувствам пак.

Искам отново първата ни среща,

когато нямаше го този мрак.