Sep 16, 2012, 8:54 PM

Минало 

  Poetry » Love
600 0 1

 

 

Миналото бавно се завръща,

пак носи със себе си тъга.

Студена есен ме прегръща,

а топла нявга беше тя.

 

Топлеше я първата ни среща,

когато аз се влюбих в теб.

И само страст във нас гореща,

нямаше тогава лед.

 

Имаше топъл септемврийски дъжд,

който носеше след себе си дъга.

Но запознанството със онзи мъж

ми донесе много самота.

 

И да, обичахме се искрено и силно,

не болеше както сега да ме боли.

Но при всеки спомен милно

сърцето плаче и кърви.

 

Миналото чука на вратата,

носи болка за отминалите дни.

Когато имаше я светлината

и нямаше ги тез мъгли.

 

Върни ми онази обич искрена, гореща,

за да я почувствам пак.

Искам отново първата ни среща,

когато нямаше го този мрак.

 

 

 

 

 

© Иваничка Петкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??