Миналото бавно се завръща,
пак носи със себе си тъга.
Студена есен ме прегръща,
а топла нявга беше тя.
Топлеше я първата ни среща,
когато аз се влюбих в теб.
И само страст във нас гореща,
нямаше тогава лед.
Имаше топъл септемврийски дъжд,
който носеше след себе си дъга.
Но запознанството със онзи мъж
ми донесе много самота.
И да, обичахме се искрено и силно,
не болеше както сега да ме боли.
Но при всеки спомен милно
сърцето плаче и кърви.
Миналото чука на вратата,
носи болка за отминалите дни.
Когато имаше я светлината
и нямаше ги тез мъгли.
Върни ми онази обич искрена, гореща,
за да я почувствам пак.
Искам отново първата ни среща,
когато нямаше го този мрак.
© Иваничка Петкова Всички права запазени