16.09.2012 г., 20:54

Минало

937 0 1

 

 

Миналото бавно се завръща,

пак носи със себе си тъга.

Студена есен ме прегръща,

а топла нявга беше тя.

 

Топлеше я първата ни среща,

когато аз се влюбих в теб.

И само страст във нас гореща,

нямаше тогава лед.

 

Имаше топъл септемврийски дъжд,

който носеше след себе си дъга.

Но запознанството със онзи мъж

ми донесе много самота.

 

И да, обичахме се искрено и силно,

не болеше както сега да ме боли.

Но при всеки спомен милно

сърцето плаче и кърви.

 

Миналото чука на вратата,

носи болка за отминалите дни.

Когато имаше я светлината

и нямаше ги тез мъгли.

 

Върни ми онази обич искрена, гореща,

за да я почувствам пак.

Искам отново първата ни среща,

когато нямаше го този мрак.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иваничка Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....