24 jun 2009, 14:56

Минало 

  Poesía
372 0 0
Самотата пак е моя пръв приятел,
но тя оказва се голям предател.
И спомням си отминалите дни
с горещи сълзи в мойте очи.
Тя беше моята единствена мечта,
красива господарка на моята съдба.
Подадох и сърцето си със две ръце,
а тя го грабна и счупи го на две.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Филипов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??