24 jun 2009, 14:56

Минало 

  Poesía
353 0 0

Самотата пак е моя пръв приятел,

но тя оказва се голям предател.

И спомням си отминалите дни

с горещи сълзи в мойте очи.


Тя беше моята единствена мечта,

красива господарка на моята съдба.

Подадох и сърцето си със две ръце,

а тя го грабна и счупи го на две.

 

 

 

© Васил Филипов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??