24.06.2009 г., 14:56 ч.

Минало 

  Поезия
345 0 0

Самотата пак е моя пръв приятел,

но тя оказва се голям предател.

И спомням си отминалите дни

с горещи сълзи в мойте очи.


Тя беше моята единствена мечта,

красива господарка на моята съдба.

Подадох и сърцето си със две ръце,

а тя го грабна и счупи го на две.

 

 

 

© Васил Филипов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??