Минало
448
0
0
Самотата пак е моя пръв приятел,
но тя оказва се голям предател.
И спомням си отминалите дни
с горещи сълзи в мойте очи.
Тя беше моята единствена мечта,
красива господарка на моята съдба.
Подадох и сърцето си със две ръце,
а тя го грабна и счупи го на две.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васил Филипов Всички права запазени
