24 июн. 2009 г., 14:56

Минало 

  Поэзия
356 0 0

Самотата пак е моя пръв приятел,

но тя оказва се голям предател.

И спомням си отминалите дни

с горещи сълзи в мойте очи.


Тя беше моята единствена мечта,

красива господарка на моята съдба.

Подадох и сърцето си със две ръце,

а тя го грабна и счупи го на две.

 

 

 

© Васил Филипов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??