29 nov 2006, 11:06

Минало

  Poesía
909 0 1
                 
                                                       Мислиш ли, че пак ще свикна с теб
                                                       с твойте лъжи и нощите ти при друга някоя.
                                                       Да се правя,че незнам къде си ти,
                                                       да чакам в несвяст да плача без глас
                                                       за това което остана от нас.
                                                       Това беше преди,вече нямам сълзи
                                                       всичко свято за мене отне.
                                                       Няма да ти простя,бях за тебе игра
                                                       между нас всичко беше лъжа.
                                                       Няма вече да те чакам
                                                       в илюзии да вярвам,в истини измислени
                                                       да прикриеш свойте грешки
                                                       в живота що ранил си 
                                                       всичко зная,че се връща,
                                                       нека щом си отмъстя 
                                                       друга тебе да прегръща.
                                  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нанитууу Нанитууу Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • На места липсата на пункуация прави мисълта неразбираема (имам предвид последния куплет).

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...