29.11.2006 г., 11:06

Минало

907 0 1
                 
                                                       Мислиш ли, че пак ще свикна с теб
                                                       с твойте лъжи и нощите ти при друга някоя.
                                                       Да се правя,че незнам къде си ти,
                                                       да чакам в несвяст да плача без глас
                                                       за това което остана от нас.
                                                       Това беше преди,вече нямам сълзи
                                                       всичко свято за мене отне.
                                                       Няма да ти простя,бях за тебе игра
                                                       между нас всичко беше лъжа.
                                                       Няма вече да те чакам
                                                       в илюзии да вярвам,в истини измислени
                                                       да прикриеш свойте грешки
                                                       в живота що ранил си 
                                                       всичко зная,че се връща,
                                                       нека щом си отмъстя 
                                                       друга тебе да прегръща.
                                  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нанитууу Нанитууу Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • На места липсата на пункуация прави мисълта неразбираема (имам предвид последния куплет).

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...