Nov 29, 2006, 11:06 AM

Минало

  Poetry
903 0 1
                 
                                                       Мислиш ли, че пак ще свикна с теб
                                                       с твойте лъжи и нощите ти при друга някоя.
                                                       Да се правя,че незнам къде си ти,
                                                       да чакам в несвяст да плача без глас
                                                       за това което остана от нас.
                                                       Това беше преди,вече нямам сълзи
                                                       всичко свято за мене отне.
                                                       Няма да ти простя,бях за тебе игра
                                                       между нас всичко беше лъжа.
                                                       Няма вече да те чакам
                                                       в илюзии да вярвам,в истини измислени
                                                       да прикриеш свойте грешки
                                                       в живота що ранил си 
                                                       всичко зная,че се връща,
                                                       нека щом си отмъстя 
                                                       друга тебе да прегръща.
                                  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нанитууу Нанитууу All rights reserved.

Comments

Comments

  • На места липсата на пункуация прави мисълта неразбираема (имам предвид последния куплет).

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...