Защо се връщаш минало,
не ти ли омръзна вече?
Заспи дълбок сън някъде необятно далече.
Защо ти е да се повтаряш като цикъл - грамофон си повреден.
Повтаряш стара песен с болния си глас.
Не разбираш ли - мразен си от нас!
Свириш за отминали болки,
пееш за стари рани.
Потъваме в омраза и вина,
сърцата ни са надрани.
Остави ни да се смеем,
остави ни да се обичаме.
Нека спокойно да си живеем,
и в любовта да тичаме.
Върни се минало назад,
изгуби се в спомени замъглени.
Не се връщай пак
при тези сърца запленени!
© Eiran Todos los derechos reservados