Защо се връщаш минало,

не ти ли омръзна вече? 

Заспи дълбок сън някъде необятно далече.

Защо ти е да се повтаряш като цикъл - грамофон си повреден. 

Повтаряш стара песен с болния си глас.

Не разбираш ли - мразен си от нас!

Свириш за отминали болки,

пееш за стари рани. 

Потъваме в омраза и вина,

сърцата ни са надрани. 

Остави ни да се смеем,

остави ни да се обичаме. 

Нека спокойно да си живеем,

и в любовта да тичаме. 

Върни се минало назад, 

изгуби се в спомени замъглени.

Не се връщай пак

при тези сърца запленени!