Евко (Евгени Илиев)
5 2
23 dic 2018, 19:19

Минало е 

  Poesía
492 0 4

 

Има ли причина този който не обича да се буди всеки ден?

А какво ли лъжат ни очите на  човек във самота вглъбен?

Във стаята ни тъмна нощ затваряща очи,

единият от нас ще гледа влюбено до като другия невинно спи.

И тази тишина и този негов поглед,

тоя неин сън забиват нокти

и не пускат любовта на вън.

От нокти тя изплъзваше се лесно всеки път,

но пак реши да ги погледа за пореден път.

Единият пробуди се и тя огледа се във сънените му очи - видя се там,

дори усети нещо непознато... свян.

Надникна след това и в нейните очи

и мигом ноктите в които бе приклещена я пуснаха да отлети.

Обърна се да ги погледне за последно и си рече -

живях във стаята им три години стига вече..

Мъжът разсънен стана и насмешливо попита -

Прозорецът защо открехнат е, нима някой ще отлита?

 

© Евгени Илиев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хареса ми как започва, но кой забива нокти? Тя - любовта ли? А и мъжът на кого говори, нима уж в самота вглъбен, а изведнъж се оказва, че има някой до него... Объркващо е...
  • Тъжно. Но ми харесва. От колко ли прозорци е излетяла любовта?
  • Много добре чел си го цели три пъти,чети ще имс още.
  • Три пъти го четох и нищо не разбрах. А поезия със сигурност не е
Propuestas
: ??:??