23.12.2018 г., 19:19

Минало е

705 0 4

 

Има ли причина този който не обича да се буди всеки ден?

А какво ли лъжат ни очите на  човек във самота вглъбен?

Във стаята ни тъмна нощ затваряща очи,

единият от нас ще гледа влюбено до като другия невинно спи.

И тази тишина и този негов поглед,

тоя неин сън забиват нокти

и не пускат любовта на вън.

От нокти тя изплъзваше се лесно всеки път,

но пак реши да ги погледа за пореден път.

Единият пробуди се и тя огледа се във сънените му очи - видя се там,

дори усети нещо непознато... свян.

Надникна след това и в нейните очи

и мигом ноктите в които бе приклещена я пуснаха да отлети.

Обърна се да ги погледне за последно и си рече -

живях във стаята им три години стига вече..

Мъжът разсънен стана и насмешливо попита -

Прозорецът защо открехнат е, нима някой ще отлита?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгени Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми как започва, но кой забива нокти? Тя - любовта ли? А и мъжът на кого говори, нима уж в самота вглъбен, а изведнъж се оказва, че има някой до него... Объркващо е...
  • Тъжно. Но ми харесва. От колко ли прозорци е излетяла любовта?
  • Много добре чел си го цели три пъти,чети ще имс още.
  • Три пъти го четох и нищо не разбрах. А поезия със сигурност не е

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...