6 nov 2007, 23:45

Минало, настояще, бъдеще...

  Poesía » Otra
2.4K 0 17
 

Обичах живота,

ценях любовта,

пеех високо,

свирках с уста.

Тичах безспирно,

гонех дъжда,

слънцето милвах,

любех света.

Вярвах в съдбата,

жадувах смеха,

дишах дълбоко,

мразех смъртта.

* * *

 

 Мразя живота,

 не искам любов,

спрях и да пея,

 забравен живот...

Тичам безцелно,

прегръщам дъжда,

капки целувам,

отритнах света...

Жадувам самотата,

обичам смъртта...

Искам промяна.

Как да се спася?

* * *

 Ще живея шумно,

ще бъда звезда,

животът е хубав,

вярвам в това.

Ще бъда добра,

ще имам деца,

красота ще дарявам,

ще радвам света.

Ще целувам вятъра,

ще пея в дъжда,

ще викам високо:

променена ЖЕНА!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Аз Добрата Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти...Думите ти са толкова хубави, че не знам...за мен ли става въпрос! Ти си прекрасна жена! Надявам се често да се засичаме, защото и твоите произведения равни нямат!!!
  • Колко приятно съм изненадана
    И на тези стихове ако им викаш първи стъпки, какво ли остава за следващите ти
    Справяш се чудесно, добро човече!
    Продължавай да пишеш. Има кой да те чете и да те харесва, така както харесва и фотографиите ти. Една от тях съм аз!
    Прегръщам те, момиче!
  • Мерси, Петинка! И ти бъди щастлива!!!
  • Страхотно!!!
    Бъди щастлива, миличка!!!
  • Браво бе! Много важи!!! Поздравления!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...