6.11.2007 г., 23:45

Минало, настояще, бъдеще...

2.4K 0 17
 

Обичах живота,

ценях любовта,

пеех високо,

свирках с уста.

Тичах безспирно,

гонех дъжда,

слънцето милвах,

любех света.

Вярвах в съдбата,

жадувах смеха,

дишах дълбоко,

мразех смъртта.

* * *

 

 Мразя живота,

 не искам любов,

спрях и да пея,

 забравен живот...

Тичам безцелно,

прегръщам дъжда,

капки целувам,

отритнах света...

Жадувам самотата,

обичам смъртта...

Искам промяна.

Как да се спася?

* * *

 Ще живея шумно,

ще бъда звезда,

животът е хубав,

вярвам в това.

Ще бъда добра,

ще имам деца,

красота ще дарявам,

ще радвам света.

Ще целувам вятъра,

ще пея в дъжда,

ще викам високо:

променена ЖЕНА!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аз Добрата Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти...Думите ти са толкова хубави, че не знам...за мен ли става въпрос! Ти си прекрасна жена! Надявам се често да се засичаме, защото и твоите произведения равни нямат!!!
  • Колко приятно съм изненадана
    И на тези стихове ако им викаш първи стъпки, какво ли остава за следващите ти
    Справяш се чудесно, добро човече!
    Продължавай да пишеш. Има кой да те чете и да те харесва, така както харесва и фотографиите ти. Една от тях съм аз!
    Прегръщам те, момиче!
  • Мерси, Петинка! И ти бъди щастлива!!!
  • Страхотно!!!
    Бъди щастлива, миличка!!!
  • Браво бе! Много важи!!! Поздравления!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...