Минало незабравено си ти!
Минало, от което много ме боли.
Още помня твоите очи,
още в сънищата се промъкваш ти.
Минало незабравено си ти!
Как идваш непоканен в моите мечти.
Как сутрин, отваряйки очи,
с болка осъзнавам, че не си до мене ти.
Минало незарбавено е твоят глас
и още копнея да сме двама - ти и аз.
Искам те още, искам те само за мен,
искам ти да ме обичаш, дори един, единствен ден.
Изминават дни и месеци, и часове...
Желая така, както играчката си иска мъничко дете.
Искам силно аз да те прегърна
и с цялата си топлина и обич нежно аз да те обгърна.
Зная, че всичко приключи отдавна между нас,
знам, но не спирам да мечтая всеки ден и час.
Мечтая да погледнеш в моето лице
и да излекуваш болното в мен сърце.
Знам, че ти ме нарани,знам че ти сърцето ми разби,
знам, че с безразличието твое,болка силна ти ми причини.
Знам, че не трябва да те понмя,но много силно ме боли.
Моля те, кажи ми: "Съжалявам" и знам, че сърцето ми ще ти прости.
Минало незабравено си ти, но бъдеще светло и топло, моля те, стани.
Минало незабравено не трябва да си ти,
миналото трябва да забравим и наново да започнем своите съвместни дни.
Минало запомнящо си ти, ти си моята вяра, спомени, мечти...
© Инна Филипова Todos los derechos reservados