С парите за хляб, в чекмеджето на скрина, под покривките сгънати скрити,

в кръчмата влизах, и аз като мъж, пиех наравно с неверни на дом и семейство мъже.

Силно говорех, в гърдите се биех,чувствах се силен и не броях чаши изпити,

и глътка по глътка около шията стягах купено с грешни стотинки въже.

И ме потупваха свойски, почти братски по рамото, привидно уважение,

а аз черпех, размекнат като кал, потъвах в дъното на чаша пълна с грях.

Ставах, залитах и още не затворил вратата, ме замерваха с презрение,

същите мъже, пред които се доказвах, ме изпращаха без думи, само със смях.

И у дома се прибирах със свито сърце, поглеждах към скрина, където парите за хляб бяха скрити,

и някой, с честни ръце, покривките бе подредил, грижливо, както си бяха.

Изтрезнял, аз виждах тъгата в очите на хора най-близки, не помнех от вчера чаши изпити,

и през прозореца гледах колко студен е светът, извън родната стряха.

Явор Перфанов©

04.12.2020 г.

Г. Оряховица