5 дек. 2020 г., 07:39

Минало незабравимо

614 0 0

 

С парите за хляб, в чекмеджето на скрина, под покривките сгънати скрити,

в кръчмата влизах, и аз като мъж, пиех наравно с неверни на дом и семейство мъже.

Силно говорех, в гърдите се биех,чувствах се силен и не броях чаши изпити,

и глътка по глътка около шията стягах купено с грешни стотинки въже.

 

И ме потупваха свойски, почти братски по рамото, привидно уважение,

а аз черпех, размекнат като кал, потъвах в дъното на чаша пълна с грях.

Ставах, залитах и още не затворил вратата, ме замерваха с презрение,

същите мъже, пред които се доказвах, ме изпращаха без думи, само със смях.

 

И у дома се прибирах със свито сърце, поглеждах към скрина, където парите за хляб бяха скрити,

и някой, с честни ръце, покривките бе подредил, грижливо, както си бяха.

Изтрезнял, аз виждах тъгата в очите на хора най-близки, не помнех от вчера чаши изпити,

и през прозореца гледах колко студен е светът, извън родната стряха.

 

Явор Перфанов©

04.12.2020 г.

Г. Оряховица

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Явор Перфанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...