9 dic 2025, 19:55

Минало в бъдеще време

  Poesía
54 0 1

Минало в бъдеще време

е когато сегашното вземе

всички моменти възможни

и делата, докрай неотложни.

 

Щом утре започва от вчера,

а преди е на после в размера,

"ще бъда" към "бях" се завръща

в илюзия безкрайно могъща.

 

Сега е моментът за всичко,

сега е без време – самичко,

а наоколо въпросите дебнат

всеки момент пренебрегнат.

 

Отговорите от нас не бягат,

дори през въпросите посягат,

в един момент се е събрало

безвремие – живот ни дало.

 

Не сме само капка в океана,

не сме и на земята жива рана,

океан сме, в капката събран,

съвършен – дори и неразбран.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мирослав Кръстев Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

  • океан сме, в капката събран,
    съвършен – дори и неразбран. Хареса ми!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...