9 дек. 2025 г., 19:55

Минало в бъдеще време

44 0 1

Минало в бъдеще време

е когато сегашното вземе

всички моменти възможни

и делата, докрай неотложни.

 

Щом утре започва от вчера,

а преди е на после в размера,

"ще бъда" към "бях" се завръща

в илюзия безкрайно могъща.

 

Сега е моментът за всичко,

сега е без време – самичко,

а наоколо въпросите дебнат

всеки момент пренебрегнат.

 

Отговорите от нас не бягат,

дори през въпросите посягат,

в един момент се е събрало

безвремие – живот ни дало.

 

Не сме само капка в океана,

не сме и на земята жива рана,

океан сме, в капката събран,

съвършен – дори и неразбран.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мирослав Кръстев Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

  • океан сме, в капката събран,
    съвършен – дори и неразбран. Хареса ми!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...