6 nov 2014, 22:53

Минало време

723 0 0

Страшно е, че пиша за теб в минало време.

Сълзите се стичат наобратно,

Стрелките на часовника 

упорито стоят на мястото си.

Дъхът ми спира при мисълта,

че в живота аз и ти е нещо невъзможно.

 

Защото приказките не винаги са с добър край,

звярът не винаги може да се опитоми.

Принцесата не винаги намира своя принц,

понякога остава в плен на магията на своя сън,о

от целувките на принцове е страшно несъбудена.

 

Не ни е отредено да сме заедно,

пътищата ни не се пресичат.

Аз съм далеч, на север, при русалките и мечтите.

Търся нови хоризонти, оставих всичко при теб.

Обещавам върна ли се, да ме видиш

в театъра на последния ред по средата.

Далеч от светлината на прожекторите,

ще те гледам- Данте лудо влюбен

в своята Беатриче.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Недописана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...