gerriethewallflower
33 el resultado
Май или юни е?
Залезите са по-розови,
а теб все още те има.
Люляците са цъфнали
и градът като че ли по-жив. ...
  1176 
Помните ли момичето
с очите на сърна и чаровната трапчинка,
което винаги ви гледаше като рицар-спасител
и се вкопчваше в бронята ви от
празни обещания? ...
  722 
Всичко започна
в онзи бар, където
пътищата ни се пресякоха,
в онази задимена стая
на по цигара, ...
  458 
Остави ме да вървя в бяло,
недокосната
да се нося с повея на лято,
да пристъпя по зелените
треви, целунати от ...
  717 
Би ли ме обичал повече,
ако съм една идея по-въздържана
и не излизам от очертанията, в които съм поставена,
aко не обърквам подредения ти свят
и съм една идея по-смислена, ...
  499 
Когато вселените са се разпукали
по продължението на всемира,
а галактиките са се подреждали,
за да срещнат двама ни,
когато звезди са избухвали в допир, ...
  482 
Аз и той сме любов, скрита на тавана.
Прашинки, пропили се с тъга,
стари книги, непрочетени отдавна,
събрали се в кашон, огризан по ръба.
Аз и той сме ненужна вещ, захвърлена ...
  626 
Ще се научи да обича, както ти я предначерта.
Непознаваща топлината на утринните лъчи,
а само студения допир в малките часове на нощта,
тракваща нарочно вратата зад себе си,
за да стресне съня от миглите ти, миг преди да те удави в забрава, ...
  415 
На Копенхаген му е есенно,
събрал е в пуловера си тишини.
Вечерта е полумесечно белязана
в було от непрогледност и мъгли.
Часовникът на гарата – замръзнал, ...
  473 
Завивките ти ще изстинат –
и аз със тях,
ще ме търсиш в памучно мекото
на чаршафите, разпилени в
море от самота, а будилникът ...
  939 
Чифт очи ще те пронижат,
отляво, в памучно мекото на твоята душа,
в прозрачността на тълпата ще те намират,
безгласно тихо с острие-чувството за вина,
бездушността ти те безжалостно раздират, ...
  487 
Помня те
по ръждивото след сълзите
или по горчивото след глътката вино,
по тишината на неделното утро,
или по празното място по време на вечерното кино. ...
  1559  10 
Аз и ти предизвикваме окръжност
в някаква си равнина.
Успяхме двуизмерно да се свържем
някъде в безкрайността.
Любовта математически точките подрежда, ...
  732 
Ребрата ми се врязват някак си навътре,
заострени от кражбата на чувства.
И след допира на някакви си празни хора
жилавото ми месо раздират.
След пътя, който си проправят, ...
  596 
По сивите февруарски небеса
ще ми нарисуваш ли овца?
Шегувам се, разбира се, че
не можеш - все пак отдавна
не сме деца. ...
  538 
По-добре да остана недописана,
изгубена между страниците
на твоята самота, хвърчащ лист,
носен от полъха на несподеленост и тъга.
Не се опитвай да ме прочетеш, ...
  662 
Заличителят на спомени
се скита самичък по света,
търси хора, твърде изморени от
минало, взело формата на
повтаряща се във времето тъга. ...
  581 
Той е Данте,
влюбен в Беатриче.
Играе в театъра
на своята самота.
Светлините на ...
  558 
Елхата
е на мястото си,
цялата е облечена
в красота, предвещава
сбъдването на дългоочаквани ...
  737 
Ключът се крие в това да ме откриеш,
събрана съм цяла в атомите тишина.
Аз съм звезден прах, а прашинките ми
са обичане, разпръснати са по света.
Забравиш ли случайно някога за Нея, ...
  784 
Обичам го, когато не говори
и строи стени от тишина.
Опитва се някак да пребори
демоните си, облян от самота.
Обичам го, когато е далече, ...
  748 
Най-боли, когато с него е невъзможно,
когато е счупено и непосилно сложно.
Любовта ми идва от дълбина незнайна.
Криптована е в мен, неясна и безкрайна.
И търся кода, за да разбера необяснимото, ...
  623 
Избягах, но и тук на север мъглите ме застигат,
не ме оставят никога на мира, нищо не разбират.
Не искам объркаността, която в мене сбират.
Опитвам се
да се променя, ...
  503 
нямам граници и очертания
рисувам се сама
по избледнели спомени
и звездни предсказания
поема съм написана в мастило ...
  960 
Имам цяла тетрадка за теб -
кратки поеми за една
обречена невъзможност.
Имам даже и песен за теб,
родила се сред лутанията, ...
  901 
Страшно е, че пиша за теб в минало време.
Сълзите се стичат наобратно,
Стрелките на часовника
упорито стоят на мястото си.
Дъхът ми спира при мисълта, ...
  557 
Бурите след теб са
момента заблуда,
че в живота съществува
ново начало след
всяка последвала разруха. ...
  589 
Рисуваш я в бяло,
поставяш ù ореол.
И криле ù даваш,
а в присъствието ù
звучи ангелски хор. ...
  544 
Здравей, несбъднати любими.
Как минава животът твой?
Сбъднаха ли се мечтите,
а стана ли герой?
Пееш ли все още онази твоя песен, ...
  544 
Има моменти в живота,
в които искаш да преобърнеш
нагоре с краката всичко,
в пълен хаос да живееш,
за да се оттървеш ...
  487 
Полунощ. Цигарен дим.
Дъх на ром. Мирис на канела.
Самотен бе денят, но не и нощта.
Притома. На дъх разстояние,
но на светлинни години един от друг. ...
  511 
Когато последните светулки
разпиляват светлина
в тъмното синьо на безкрая.
Когато нощта реди слова,
за да приспи луната в обятията си. ...
  569 
Студен си като през януари,
минаваш като вятър
и оставяш ледени сълзи.
Мълчанието ти убива
всичките слънца в мен. ...
  608 
Propuestas
: ??:??