18 ago 2007, 0:13

миналото в моето бъдеще

  Poesía
872 0 1

Дъх студен опира в моите очи,
твой ли е или моите сълзи?
Чаках аз да дойдеш
и да си пак със мен,
но те няма...
А аз се чувствам унизен.

Колко болка аз ще изтърпя,
колко безмислени слова
ще промълвя,
за да си пак при мен,
но мрачен дотогава ще е моят ден.

Това беше преди,
сега хубаво си спи,
но знай
и твоят ден няма да е лек,
защото в мраз и пек
аз ще те следя!
В момента аз кървя,
но раната ще заздравее
и за смъртта ти нищо
няма да ме грее...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелин Драгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много добре разбирам този стил на писане. Поздрави за начина на изразяване, защото черното и кървавото най-трудно се изразяват по различен начин
    Можеш и по-жесток да бъдеш...

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...