Дъх студен опира в моите очи,
твой ли е или моите сълзи?
Чаках аз да дойдеш
и да си пак със мен,
но те няма...
А аз се чувствам унизен.
Колко болка аз ще изтърпя,
колко безмислени слова
ще промълвя,
за да си пак при мен,
но мрачен дотогава ще е моят ден.
Това беше преди,
сега хубаво си спи,
но знай
и твоят ден няма да е лек,
защото в мраз и пек
аз ще те следя!
В момента аз кървя,
но раната ще заздравее
и за смъртта ти нищо
няма да ме грее...
© Ивелин Драгиев Todos los derechos reservados
Можеш и по-жесток да бъдеш...