Aug 18, 2007, 12:13 AM

миналото в моето бъдеще

  Poetry
869 0 1

Дъх студен опира в моите очи,
твой ли е или моите сълзи?
Чаках аз да дойдеш
и да си пак със мен,
но те няма...
А аз се чувствам унизен.

Колко болка аз ще изтърпя,
колко безмислени слова
ще промълвя,
за да си пак при мен,
но мрачен дотогава ще е моят ден.

Това беше преди,
сега хубаво си спи,
но знай
и твоят ден няма да е лек,
защото в мраз и пек
аз ще те следя!
В момента аз кървя,
но раната ще заздравее
и за смъртта ти нищо
няма да ме грее...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелин Драгиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много добре разбирам този стил на писане. Поздрави за начина на изразяване, защото черното и кървавото най-трудно се изразяват по различен начин
    Можеш и по-жесток да бъдеш...

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...