1 jul 2005, 19:55

Миналото време

  Poesía
1.6K 0 4
Миналото време беше така добро
нямаше нито грижи нито зло,
сега вървя по пътека една
но не знам къде ще ме отведе тя.

Миналите времена бяха така добри
изпълени с радост,щастие и без лъжи,
жаден бях за живот,тогава беше моя ход
часовникът стрелките си върти, а времето лети.

Миналите времена,къде са те сега
изчезнаха в нощта,
през годините разбрах едно,
че вече нищо не е както е било.

Защо не мога да живея като преди
без мъка сълзи и лъжи,
животът ми се промени,
не зная как да продължа дори.

Аз се промених, не съм онзи от миналите дни,
на който не му пукаше, че земята се върти
и че времето лети, че всичко се променя
и че времето никога не спи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Крис Хамид Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...