27 may 2022, 6:55

Минаващ „Титаник“ 

  Poesía
226 2 5

Ние бяхме случайно избрани

в неслучайна човешка игра –

аз и ти на лазурен „Титаник“,

устремен към щастлива съдба.
 

Ние бяхме любовния тътен

на пленени от радост тела.

Вдъхновени, вървяхме по пътя,

но сега пред „Титаник“ мълча.
 

Безнадеждно животът минава.

Той е някак тъговно незрим.

Днес „Титаник“ в морето не плава,

а е бедстващ на сухо делфин.
 

Ние бяхме случайно избрани

в неслучайна човешка игра.

Любовта е минаващ „Титаник“

през стотици човешки сърца!

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря на всички за коментарите и за споделените мнения! Бъдете здрави и вдъхновени! Така е, щураче, радвам се, че го усети. Разбиват човешките сърца Титаник и понякога не спират и за миг... Поздрави!
  • В такъв случай ролята на айсберга остава за човешките сърца. Много вярно! Човешките сърца са айсбергът, който разбива Титаник. Разбиваш статуква, човече!
  • Хубаво.
  • Хареса ми!
  • Той е някак тъговно незрим.
Propuestas
: ??:??