Минаващ „Титаник“
Ние бяхме случайно избрани
в неслучайна човешка игра –
аз и ти на лазурен „Титаник“,
устремен към щастлива съдба.
Ние бяхме любовния тътен
на пленени от радост тела.
Вдъхновени, вървяхме по пътя,
но сега пред „Титаник“ мълча.
Безнадеждно животът минава.
Той е някак тъговно незрим.
Днес „Титаник“ в морето не плава,
а е бедстващ на сухо делфин.
Ние бяхме случайно избрани
в неслучайна човешка игра.
Любовта е минаващ „Титаник“
през стотици човешки сърца!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Драганов Все права защищены
Така е, щураче, радвам се, че го усети. 
