Добра бъди, недей се противи, ти бяла биволице!
Върви, върви, върви, мълчи,
че жал ми е и за тебе, и за мене!
Нашето небе заслон за белите души и
светлите мечти е. Без колебание бъди,
че таз земя жена, облечена във слънце, благослови.
Макар ведри да са мислите ни и
дори и да сънуваме чутовни екоти и отражения на невидени светове,
и черни багри вплитат се във нас.
Че черното е в пътя ни вкопано
и черна пепел от минало избива и друма с тънък слой покрива.
Но ний вървим, и двама сме...
© Мария Todos los derechos reservados