Jan 19, 2016, 9:55 PM

Миниатюра със свещ и въглен 

  Poetry » White poetry
569 0 0

Добра бъди, недей се противи, ти бяла биволице!

Върви, върви, върви, мълчи,

че жал ми е и за тебе, и за мене!

 

Нашето небе заслон за белите души и

светлите мечти е. Без колебание бъди,

че таз земя жена, облечена във слънце, благослови.

 

Макар ведри да са мислите ни и

дори и да сънуваме чутовни екоти и отражения на невидени светове,

и черни багри вплитат се във нас.

 

Че черното е в пътя ни вкопано

и черна пепел от минало избива и друма с тънък слой покрива.

Но ний вървим, и двама сме...

© Мария All rights reserved.

18.01.2015 г.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??