Добра бъди, недей се противи, ти бяла биволице!

Върви, върви, върви, мълчи,

че жал ми е и за тебе, и за мене!

Нашето небе заслон за белите души и

светлите мечти е. Без колебание бъди,

че таз земя жена, облечена във слънце, благослови.

Макар ведри да са мислите ни и

дори и да сънуваме чутовни екоти и отражения на невидени светове,

и черни багри вплитат се във нас.

Че черното е в пътя ни вкопано

и черна пепел от минало избива и друма с тънък слой покрива.

Но ний вървим, и двама сме...