19.01.2016 г., 21:55

Миниатюра със свещ и въглен

845 0 0

Добра бъди, недей се противи, ти бяла биволице!

Върви, върви, върви, мълчи,

че жал ми е и за тебе, и за мене!

 

Нашето небе заслон за белите души и

светлите мечти е. Без колебание бъди,

че таз земя жена, облечена във слънце, благослови.

 

Макар ведри да са мислите ни и

дори и да сънуваме чутовни екоти и отражения на невидени светове,

и черни багри вплитат се във нас.

 

Че черното е в пътя ни вкопано

и черна пепел от минало избива и друма с тънък слой покрива.

Но ний вървим, и двама сме...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

18.01.2015 г.

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...