19 янв. 2016 г., 21:55

Миниатюра със свещ и въглен

847 0 0

Добра бъди, недей се противи, ти бяла биволице!

Върви, върви, върви, мълчи,

че жал ми е и за тебе, и за мене!

 

Нашето небе заслон за белите души и

светлите мечти е. Без колебание бъди,

че таз земя жена, облечена във слънце, благослови.

 

Макар ведри да са мислите ни и

дори и да сънуваме чутовни екоти и отражения на невидени светове,

и черни багри вплитат се във нас.

 

Че черното е в пътя ни вкопано

и черна пепел от минало избива и друма с тънък слой покрива.

Но ний вървим, и двама сме...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

18.01.2015 г.

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...