нмг (Надежда Маринова ) нмг (Надежда Маринова )
245
9 dic 2008, 15:49

Миниатюри

  Poesía
883 0 10

            Миниатюри

 

                    * * *

Очите ти се смеят...

Не ги оглеждай в моите очи...

Изкушаваш ме...

Смехът е зараза...

 

                     * * *

Ще те докосна... Без да искам...

Ще ме докоснеш... Нарочно...

... Къде

               остана

                              Земята...

 

                      * * *

Ще се "изгубя"...

... Това ли искам...

(... Когато човек се губи, винаги

е сам...

... Може би разочарованието идва,

когато се "намериш" сам...)

Ще ме намериш ли?

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Маринова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0