Не е път това, по което вървя,

не е разноцветна дъга

или  сбъдната мечта,

не е и  щастлива съдба.

Аз вървя по нотна стълбица,

тон по тон своя мелодия

творя. Сама съм срещу всички,

които се предадоха, себе си забравиха!

Къде отидоха детските ни обещания,

искрените ни желания да сме по-добри?

Грешките на по-големите виждахме,

уж нямаше да ги повтаряме.

Но защо сега съм сама?

Те ли ослепяха, или аз?

Питам се, питам сега.

Кой ли греши, наистина?

Ах, в каква минорна тоналност

е мойта душа!