31 oct 2019, 12:32

Минорно

  Poesía » Otra
936 4 21

    

 

                                                                        31.10.2019

                                      Минорно...

         Да си щур на двадесет и пет-e най- нормално !
         А на осемдесет и пет почти -е необичайно !
         Ако се види някъде такава-изглежда нереално!...
         и повече от смешно е,за другите-забавно!

 

         Ако си ти това-то искаш всичко! Да се вреш
         при младите,че  повече е от интересно...
         И да се мъчиш да танцуваш,нищо,че е стрес!
         И рок музика да пееш,макар да не е лесно!

 

         Отколкото да си весден между себеподобни,
         които все за нещо мрънкат!Били са неудобни
         ту управниците,че са изключително виновни,
         че смешните им пенсии са толкова символни...

 

         Ту времето,от което почти всичко ги боли,
         ту обувките ги стягат,а струват бол пари...
         А ти щом носиш старите и без да щеш търпиш-
         уж ти си,но не някогашната,когато беше ТИ!

 

         А да признаеш,че и танци би играла,обаче
         краката ти издават Егенето,та ти се плаче
         и,за да се изравнят със ударите на сърцето-
         за жалост ползваш други начини,заради което....

 

         Я,по-добре стой там,де всички сте подобни,
         носИ обувките от миналото,че няма по-удобни!
         А буташ ли се с младите-дано не от съжаление
         да те търпят,заради ума ти,и имаш вдъхновение!?..

 

         Не мислете,моля,че съм нещастна!Не, не бива,
         защото аз самата смятам,че все още ми отива
         и стих любовен подходящо някому да коментирам
         и за радост тук-там мъжки поглед да съзирам....

 

         Не търся много-до само два-три комплимента
         достатъчни са,за да си създавам  сантимента!
         И..тъй безкрайно и винаги ще съм ви благодарна
         ако остана с вас чак до смъртта коварна!...

 

         Не би трябвало стихът ми да е "Минорно",
         но само исках да разкажа съвсем отговорно,
         че няма да съм "ТЯ" оная,ако така заспала
         съм като пуйка някоя  за Коледа заклана!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирина Филипова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Душата ми е млада, Албенче, но дали се вижда, не само от моите "хвалби"?....А това за пуйката...щом се "боря" да съм "ТЯ", а не "тя", значи не съм заспала пуйка, или по- скоро "умряли в кожата си"...защото тя нито шава, нито мърда, а аз даже стихове пиша....
  • Ех, Иржи, душата ти е млада, това е важното!
    Откъде ти хрумна това сравнение с Коледна пуйка на финала, страхотно е!
  • Понеже за кратко пребиваван на зрителното поле,смятах,че вече няма да ме намериш,Гавраиле,а ми се искаше да чуя и твоето мнение...Благодаря ти!Ако стиха ми беше неистински минорен,днес имам причина настроението ми да е истински такова,та имах нужда да видя нещо по-ласкаво....Благодаря ти от сърце...
  • Иржи,както винаги в стиха си влагаш такъв оптимистичен елемент с хумористичен привкус че човек заличава в съзнанието си Е Г Н-ето и гледа само как младостта лудува около него.Благодаря за настроението което струи от стиха ти!
  • Какви хубави думи,Илианче,и си много права!Сърцето,душата правят възрастта на човек!Радвам се,че мислиш така за мен,но това за "джоба"....о,много високо ме изстреля,само ми се иска и на вас да стане така приятно в сайта,както на мен....Благодаря ти безкрайно и много ми липсваш,когато те няма...
    Леле,Никииии!Ти си роден психолог,така умееш да "лекуваш" със слово!...Възхищавам се!
    Ангелче,усмивките разтопяват и най-дебелите ледове,а пък и ако го погалят с нежно ангелско крилце....Благодаря ти!
    "Цвете мило,цвете красно"/има такава песен/...добрите думи са балсам за душата!Благодаря ти ,че не ме забравяш!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...