Oct 31, 2019, 12:32 PM

Минорно

  Poetry » Other
933 4 21

    

 

                                                                        31.10.2019

                                      Минорно...

         Да си щур на двадесет и пет-e най- нормално !
         А на осемдесет и пет почти -е необичайно !
         Ако се види някъде такава-изглежда нереално!...
         и повече от смешно е,за другите-забавно!

 

         Ако си ти това-то искаш всичко! Да се вреш
         при младите,че  повече е от интересно...
         И да се мъчиш да танцуваш,нищо,че е стрес!
         И рок музика да пееш,макар да не е лесно!

 

         Отколкото да си весден между себеподобни,
         които все за нещо мрънкат!Били са неудобни
         ту управниците,че са изключително виновни,
         че смешните им пенсии са толкова символни...

 

         Ту времето,от което почти всичко ги боли,
         ту обувките ги стягат,а струват бол пари...
         А ти щом носиш старите и без да щеш търпиш-
         уж ти си,но не някогашната,когато беше ТИ!

 

         А да признаеш,че и танци би играла,обаче
         краката ти издават Егенето,та ти се плаче
         и,за да се изравнят със ударите на сърцето-
         за жалост ползваш други начини,заради което....

 

         Я,по-добре стой там,де всички сте подобни,
         носИ обувките от миналото,че няма по-удобни!
         А буташ ли се с младите-дано не от съжаление
         да те търпят,заради ума ти,и имаш вдъхновение!?..

 

         Не мислете,моля,че съм нещастна!Не, не бива,
         защото аз самата смятам,че все още ми отива
         и стих любовен подходящо някому да коментирам
         и за радост тук-там мъжки поглед да съзирам....

 

         Не търся много-до само два-три комплимента
         достатъчни са,за да си създавам  сантимента!
         И..тъй безкрайно и винаги ще съм ви благодарна
         ако остана с вас чак до смъртта коварна!...

 

         Не би трябвало стихът ми да е "Минорно",
         но само исках да разкажа съвсем отговорно,
         че няма да съм "ТЯ" оная,ако така заспала
         съм като пуйка някоя  за Коледа заклана!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирина Филипова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Душата ми е млада, Албенче, но дали се вижда, не само от моите "хвалби"?....А това за пуйката...щом се "боря" да съм "ТЯ", а не "тя", значи не съм заспала пуйка, или по- скоро "умряли в кожата си"...защото тя нито шава, нито мърда, а аз даже стихове пиша....
  • Ех, Иржи, душата ти е млада, това е важното!
    Откъде ти хрумна това сравнение с Коледна пуйка на финала, страхотно е!
  • Понеже за кратко пребиваван на зрителното поле,смятах,че вече няма да ме намериш,Гавраиле,а ми се искаше да чуя и твоето мнение...Благодаря ти!Ако стиха ми беше неистински минорен,днес имам причина настроението ми да е истински такова,та имах нужда да видя нещо по-ласкаво....Благодаря ти от сърце...
  • Иржи,както винаги в стиха си влагаш такъв оптимистичен елемент с хумористичен привкус че човек заличава в съзнанието си Е Г Н-ето и гледа само как младостта лудува около него.Благодаря за настроението което струи от стиха ти!
  • Какви хубави думи,Илианче,и си много права!Сърцето,душата правят възрастта на човек!Радвам се,че мислиш така за мен,но това за "джоба"....о,много високо ме изстреля,само ми се иска и на вас да стане така приятно в сайта,както на мен....Благодаря ти безкрайно и много ми липсваш,когато те няма...
    Леле,Никииии!Ти си роден психолог,така умееш да "лекуваш" със слово!...Възхищавам се!
    Ангелче,усмивките разтопяват и най-дебелите ледове,а пък и ако го погалят с нежно ангелско крилце....Благодаря ти!
    "Цвете мило,цвете красно"/има такава песен/...добрите думи са балсам за душата!Благодаря ти ,че не ме забравяш!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...