23 feb 2012, 14:42

Минута време

1.5K 0 3

Минута време

 

В стремежа да догонваме минутите,

пропускаме усмивка, поглед, пролетта,

цветовете на света пропускаме,

да се зарадваме на дребните неща.

 

Когато ме кориш, че закъсняваме,

че времето подпира ни отвред,

пропускаш обич да си подаряваме,

да сме заедно за миг поне.

 

В стремежа да догонваме минутите,

пропускаме безкрай от часове

 

Затова все се прераждаме,

за да догнваме минутите,

пропускайки животи,

в които сме могли 

в една минута вечност

 да изпълним всичко.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Албена Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не ме засягате. Това стихотворение е в съвсем суров вид и знам, че имам още да работя по него.
    С уважение
  • Поздравления от мен!
  • За пръв път Ви чета.И ми хареса.Притеснявам се да не Ви засегна,като Ви кажа,че имате слабости в техническо отношение...Защото поезията освен изкуство, за което се изисква талант(Вие го имате!)е и занаят.Излизате от ритъм(най-общо казано).

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...