23 feb 2012, 14:42

Минута време

1.5K 0 3

Минута време

 

В стремежа да догонваме минутите,

пропускаме усмивка, поглед, пролетта,

цветовете на света пропускаме,

да се зарадваме на дребните неща.

 

Когато ме кориш, че закъсняваме,

че времето подпира ни отвред,

пропускаш обич да си подаряваме,

да сме заедно за миг поне.

 

В стремежа да догонваме минутите,

пропускаме безкрай от часове

 

Затова все се прераждаме,

за да догнваме минутите,

пропускайки животи,

в които сме могли 

в една минута вечност

 да изпълним всичко.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Албена Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не ме засягате. Това стихотворение е в съвсем суров вид и знам, че имам още да работя по него.
    С уважение
  • Поздравления от мен!
  • За пръв път Ви чета.И ми хареса.Притеснявам се да не Ви засегна,като Ви кажа,че имате слабости в техническо отношение...Защото поезията освен изкуство, за което се изисква талант(Вие го имате!)е и занаят.Излизате от ритъм(най-общо казано).

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...