23 feb 2012, 14:42

Минута време

1.5K 0 3

Минута време

 

В стремежа да догонваме минутите,

пропускаме усмивка, поглед, пролетта,

цветовете на света пропускаме,

да се зарадваме на дребните неща.

 

Когато ме кориш, че закъсняваме,

че времето подпира ни отвред,

пропускаш обич да си подаряваме,

да сме заедно за миг поне.

 

В стремежа да догонваме минутите,

пропускаме безкрай от часове

 

Затова все се прераждаме,

за да догнваме минутите,

пропускайки животи,

в които сме могли 

в една минута вечност

 да изпълним всичко.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Албена Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не ме засягате. Това стихотворение е в съвсем суров вид и знам, че имам още да работя по него.
    С уважение
  • Поздравления от мен!
  • За пръв път Ви чета.И ми хареса.Притеснявам се да не Ви засегна,като Ви кажа,че имате слабости в техническо отношение...Защото поезията освен изкуство, за което се изисква талант(Вие го имате!)е и занаят.Излизате от ритъм(най-общо казано).

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...