Минута време

Feb 23, 2012, 2:42 PM

Poetry » Phylosophy

1009 0 3

Минута време

В стремежа да догонваме минутите,

пропускаме усмивка, поглед, пролетта,

цветовете на света пропускаме,

да се зарадваме на дребните неща.

Когато ме кориш, че закъсняваме,

че времето подпира ни отвред,

пропускаш обич да си подаряваме,

да сме заедно за миг поне.

В стремежа да догонваме минутите,

пропускаме безкрай от часове

Затова все се прераждаме,

за да догнваме минутите,

пропускайки животи,

в които сме могли

в една минута вечност

да изпълним всичко.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

alistef (Албена Стефанова)

2012-02-24T21:25:35+02:00

Не ме засягате. Това стихотворение е в съвсем суров вид и знам, че имам още да работя по него.
С уважение
veesii70 (Веселка Стойнева)

2012-02-24T11:06:09+02:00

Поздравления от мен!
batstefko1 (Ст)

2012-02-23T22:49:45+02:00

За пръв път Ви чета.И ми хареса.Притеснявам се да не Ви засегна,като Ви кажа,че имате слабости в техническо отношение...Защото поезията освен изкуство, за което се изисква талант(Вие го имате!)е и занаят.Излизате от ритъм(най-общо казано).