dodic (Деян Димитров)
266 1705
13 feb 2007, 2:55

Минути 

  Poesía
685 0 11

 

 

 

 

Минути, после всичко свършва,

но какви минути - сякаш че летя,

сякаш като вейка ще се скърша,

под гъвкавата ти, бушуваща снага.

 

 

Минути, всичко след това зъглъхва,

но какви минути - до небето страстен шум,

сякаш лава от вулкан по мен се плъзга,

във удоволствие изгаря превъзбуден ум.

 

 

Минути, и отново става тъмно,

но какви минути - ярка, райска светлина,

до предел пришпорени, до дъно,

до изтощение раздавт се тела.

 

 

Минути, после идва края,

но какви минути - сякаш цял живот,

безкрайно пътешествие във рая,

пътуване във лодката - любов.

 

 

 

 

 

 

 

 

© Деян Димитров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??