Минути
Минути, после всичко свършва,
но какви минути - сякаш че летя,
сякаш като вейка ще се скърша,
под гъвкавата ти, бушуваща снага.
Минути, всичко след това зъглъхва,
но какви минути - до небето страстен шум,
сякаш лава от вулкан по мен се плъзга,
във удоволствие изгаря превъзбуден ум.
Минути, и отново става тъмно,
но какви минути - ярка, райска светлина,
до предел пришпорени, до дъно,
до изтощение раздавт се тела.
Минути, после идва края,
но какви минути - сякаш цял живот,
безкрайно пътешествие във рая,
пътуване във лодката - любов.
© Деян Димитров All rights reserved.
