dodic (Деян Димитров)
266 1705
Feb 13, 2007, 2:55 AM

Минути 

  Poetry
690 0 11

 

 

 

 

Минути, после всичко свършва,

но какви минути - сякаш че летя,

сякаш като вейка ще се скърша,

под гъвкавата ти, бушуваща снага.

 

 

Минути, всичко след това зъглъхва,

но какви минути - до небето страстен шум,

сякаш лава от вулкан по мен се плъзга,

във удоволствие изгаря превъзбуден ум.

 

 

Минути, и отново става тъмно,

но какви минути - ярка, райска светлина,

до предел пришпорени, до дъно,

до изтощение раздавт се тела.

 

 

Минути, после идва края,

но какви минути - сякаш цял живот,

безкрайно пътешествие във рая,

пътуване във лодката - любов.

 

 

 

 

 

 

 

 

© Деян Димитров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??